неделя, 11 декември 2011 г.
вторник, 11 октомври 2011 г.
четвъртък, 1 септември 2011 г.
ЦЕРН е основан през 1949 – 1952 година
от 12 европейски държави. Целта е да се обединят усилията на европейските държави за изследвания в областа на физиката.
За построяването е избрана местност на границата между Франция и Швейцария, в околностите на Женева. Първият генерален директор е Felix Bloch.
ЦЕРН в числа:
• 2340 щатни служители- международен персонал
• 840 асоциирани- степендианти и научни сътрудници
• 10000 потребители - учени от целият свят, които идват да - работят по различните експерименти
• Бюджет (2010) 1100 MCHF- разпределя се между всички страни членки на ЦЕРН. България внася 0,19% от бюджета на ЦЕРН.
20 Страни членки: Австрия, Белгия, България, Чешката република, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство.
1 Кандидат за членство в ЦЕРН: Румъния.
8 Страни Наблюдатели: Индия, Израел, Япония, Руската федерация, САЩ,Турция, Европейската комисия и ЮНЕСКО.
България става официална страна член на CERN след като ратифицира Конвенцията за членство в CERN и предава договора на UNESCO на 11 юни 1999г. На 113 сесия на Съвета за управление на CERN (CERN Council) – българското знаме е издигнато до знамената на останалите 19 страни членки.
В момента 81 български учени, инженери и техници са включени в различни експерименти, 50 от тях са представители на български институти и университети.
Мисията на ЦЕРН
Ø Разширяване границите на знанието, научно-изслeдователска дейност и открития. В ЦЕРН се опитват да намерят отговора на фундаменталните въпроси:
– Как е изглеждала материята в първите моменти от съществуването на Вселената?
– Какво е маса? Как е придобита?
– Защо някой елементарни частици нямат маса?
– От какво е направена 96%от Вселената (невидима материя/енергия)?
– Защо вече няма анти-материя?
– Как изглеждала материята в първият миг от Вселената?
– Неизследвани територии… съобщение от петото измерение?
Ø Развива нови технологии за ускорители и детектори: World Wide Web, GRID и др.
Ø Подготвя утрешните учени и инженери
Ø Обединява хора от различни страни и култури
Българите и българското участие в ЦЕРН
България става 20-тата официална страна член на CERN след като ратифицира Конвенцията за членство в CERN и предава договора на UNESCO на 11 юни 1999г. На 113 сесия на Съвета за управление на CERN (CERN Council) – българското знаме е издигнато до знамената на останалите 19 страни членки.
В момента 81 български учени, инженери и техници са включени в различни експерименти, 50 от тях са представители на български институти и университети.
Българите работещи в CERN – физици, инженери, софтуерни специалисти и работещи по безопасността. Дългогодишно сътрудничество започнало през 70 и 80 години на XX в.
ØВ областта на Физика, сътрудничество започва през 1975г. - NA4 и 80те - L3 : със съдействието на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Българска академия на науките и Факултета по физика, Софийски Университет Св.Климент Охридски.
ØВ областта на инженерните проблеми, сътрудничество започнва през 1987г – L3: със съдействието на Институт по системно инженерство и роботика, Българска Академия на Науките.
ØУчастие в NA48 и детекторите DELPHI и L3, който са били детектори в LEP ускорителя. През 2000г. LEP спира, целото обурудване е извадено от ускорителя и на негово място се изгражда настоящият LHC.
Днес българските учени, инженери и техници са включени в различни експерименти в ЦЕРН. Те са:
ØCMS детектора, участват: Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Факултет по физика, Софийски Университет Св.Климент Охридски и Централна Лаборатория по Мехатроника и Проборостроене
ØLHC Computing Grid, и EGEE, и SEEGRID, участват: Института за Ядрени Изследвания и Ядрена Енергетика към БАН, на Софийски университет и Института по системно инженерство и роботика към БАН.
ØPS accelerator, HARP (PS214) /експеримент за производство на адронни частици/, участват: Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Факултета по физика, Софийски Университет Св.Климент Охридски.
ØREX-ISOLDE и IS435 - Radioactive beam Experiment at ISOLDE / радиоактивни лъчи, които се подават от ISOLDE ускорителя, участват: Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Факултета по физика, Софийски Университет Св.Климент Охридски.
ØNA49 - Large Acceptance Hadrons Detector for an Investigation of Pb-induced Reactions at the CERN SPS accelerator/ широкоспектърен детектор, който изследва взаимодействиета между оловни йони и се намира на SPS ускорителя/ : Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Факултета по физика, Софийски Университет Св.Климент Охридски
ØCHORUS - CERN Hybrid Oscillation Research apparatus /анализ на взаимодийствието на лъч от мюон - неутрино частици произведен от SPS ускорителя, участват: Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Факултета по физика, Софийски Университет Св.Климент Охридски.
ØAMS - the Alpha Magnetic Spectrometer Experiment /експеримент за откриване на тъмна материя и антиматерия в Космоса, ще се монтира на Международна Космическа Станция (International Space Station -ISS), участва: Централна Лаборатория по Мехатроника и Проборостроене.
неделя, 28 август 2011 г.
сряда, 10 август 2011 г.
вторник, 9 август 2011 г.
How to make a cloud chamber
събота, 6 август 2011 г.
Учените удържаха атоми антиматерия
Научният ръководител на ALPHA Джефри Хангст заяви, че атомите на антиводорода могат да се удържат за около 1000 секунди, което е достатъчно за да се изучат. Засега са „уловени” около 300 атома на антиматерията. Идеята, че антиматерията има същата като на материята сила на електромагнитните взаимодействия е в основата на теорията за Големия взрив, който преди 13 000 000 000 години е създал еднакво количество материя и антиматерия, но последната е изчезнала. Учените я „преследват” за да открият свойствата й и да обяснят асиметрията. Трудността на „улавянето” е в това, че антиматерията много бързо бива унищожена при контакт с материята, като при това се отделя голямо количество енергия. Съобщението е направено от списанието Nature physics http://www.nature.com/nphys/index.html на 06.06.2011 г.
петък, 5 август 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)